В днешната статия ми се струва, че снимките ще преобладават над писаното слово. Не е защото съм мързелив, вина не носи и топлото време – в статия № 752 от блога Храм на уискито ще ви представя едно бюджетно уиски, което вече може би сте срещали в магазинната мрежа, а ако не сте – има време. Това е 5-годишното смесено малцово уиски, носещо името „Глен Орки“ /Glen Orchy/ – не търсете дестилерия с това име, такава не съществува. Уискито комбинира в себе си неизвестен брой малцови, ечемични, уискита, всяко на поне 5 години, които са бутилирани за магазините на „Лидъл“ … Шах! Сега ще поясня.
Във Великобритания, а и в някои други европейски страни, е разпространена практика определени магазини да влизат в контакт с отделни уиски производители или компании, занимаващи се със смесването на уискита, и чрез тях да разнообразяват алкохолното си портфолио /в частност това на уиски сегмента/. Такива магазини са „Марк и Спенсър“, „Лидъл“, „Алди“ и т.н. Цените на тези „собствени“ за магазините ботлинзи по правило са доста приемливи, най-явният пример за което бе почти 30-годишното малцово уиски Бен Бракен /Ben Bracken/, описано вече в блога, което магазин търгуваше за 50 паунда.
Разбира се, не всяко предлагано уиски от този вид носи толкова сериозна възраст, но годишните уискита смело биват предлагани на ниска стойност, което води и до бързото им изчерпване, особено в празничния сезон. Освен тях, в по-голяма партида, са налични и по-млади шотландски дестилати, възрастта на които варира. В нашия случай става дума за 5-годишно смесено малцово уиски, което е бутилирано по решение на централата на „Лидъл“ за отделните държави – възможно е точно тази му версия да не е налична навсякъде. За наше щастие българските представители на марката я предлагат от няколко месеца.
Моята бутилка закупих през април /Редакция от 2022г.: става въпрос за април 2018г., а статията е от август 2018г./. Отворих я да подиша и отложих описването `и. Преди няколко седмици времето позволи да я разходя за кратка снимачна дейност, от която възможност се възползвах. Външният вид на стъклото е разпознаваем и се отличава от по-облите форми на конкурентите – бутилката е триъгълна, а на етикета и на металната капачка /с винт/ е изобразен елен – според мен се търси асоциация с изградената представа, че Шотландия е страната на зелените долини /glen – в превод/ и на свободно живеещите елени. Това, което мен лично ме зарадва повече, бе фактът, че „Лидъл“ не са скрили крехката възраст на благинката. Живеем във времената, в които младостта на уискито се прикрива чрез предоставената възможност годините да не се посочват, а вместо тях уискито да се кръщава с често глуповати имена – практика, присъща на далеч по-реномирани търговци. За това си решение „Лидъл“ получават моите поздравления.
Добрите практики не се изчерпват с изписването на годините на уискито. На задния етикет на български език е отразено, че цветът му е подсилен с обикновен карамел – по мое мнение всяка една бутилка, предлагана в България трябва да съдържа текст на български налице ли е ползван оцветител. Без значение дали става дума за обикновен бленд или малц – това го налага коректността, която ни се дължи като клиенти и потребители. По този начин лесно ще могат да бъдат парирани и опитите за хвалебствия на подбора на „най-добрите бъчви“ /и при Орки има подобна глупост на лицевия етикет/, допринасящи за „еди какъв си прекрасен, невероятен, незаменим цвят“, който същевременно се оказва манипулиран с карамел е150, който, между другото, никъде в Шотландия не го показват в дестилериите. По-лесно е да се представят кухи истории и митове, вместо да се ангажира вниманието с наистина полезна информация, но съм сигурен, че някога и тук, както в Германия и Дания, вносителите ще започнат да отбелязват произхода на цвета на уискито. Защото както знаем, цветът и неговата наситеност не са признак на качество на уискито, но тъмните багри продават.
Още едно перо, по което „Лидъл“ спечелват адмирациите ми – на същия този заден етикет изрично и посочен субектът, който е бутилирал смесеното уиски. Това е компанията „Clydesdale Scotch whisky Co Ltd.“, която пък е собственост на далеч по-изявената фирма „Whyte and Mackay Ltd.“ – това го проверих лично. „Уайт и Макей“ от своя страна притежават дестилериите Далмор, Джура, Тамнавулин, Фетеркерн /последната дестилерия обнови изцяло малцовото си портфолио преди няколко седмици/ и още куп марки смесени уискита. Сред притежаваните от „Клайдсдейл скоч уиски ко лимитед“ марки е и споменатото вече по-горе малцово уиски Бен Бракен, както и друго уиски, предлагано в „Лидъл“ – Queen Margot blended whisky.
Никъде не е упоменато в какви бъчви отлежава благинката, но съдейки от цената и насочеността ѝ бих могъл да предположа, че са многократно използвани екс-бърбън бурета. Не мога да подмина и означението на алкохолното съдържание – 40%, което също подсказва, че уискито търси своя пазар в не до там запалените уиски ентусиасти, а по-скоро в хората с ограничени възможности, които търсят качество /съотнесено спрямо цената/ на поносима стойност. Надявам се добихте вече представа за същността на течността. А как ми се стори в хода на опитването ѝ?
Аромат – доза спиртност, подсказваща крехката възраст на уискито. Свежест, пикантност, намек за медено-маслено усещане, сладост, нотки зърно, спомен за сушени кайсии, далечна асоциация с презрели праскови, тютюн от станиолчето от кутия цигари, намек за ябълки, ванилия, есенция от цитрусовата гама. Напомни ми на слабоалкохолната течност „уош“, която именно се дестилира. Нотки яйчен крем или крем карамел, пакетче с чай мента, фъдж или лакта, както и интересна асоциация с мириса на зелена чушка. С вода – още по-свеж, развиват се повече зелени круши, както и намек за тревистост. Вкус – нюанс на зърно, масленост, обилна сладост, мед, ябълки, жълти круши, приятна пикантност, свежест, намек за жълти сливи. Спиртът се долавя ясно, оставяйки впечатление за плодове. С вода – сладост, не особено интензивен. Отново мотив зърно, намек за виолетки, плодове и дори цветя. Финал – къс до среден, сладост, спомен за хмел, цитрусова кора, мед, пикантност, усещане за хлад, малц, крем карамел, восъчна пита, слаба метална нотка, сладки жълти круши и ябълки. С вода – свежа спиртна нотка, плодови заемки, слаба пиперливост, мента.
Оценка: 83/100 . Цена: около 16 лв. по спомен.
В обобщение: младо уиски, което няма претенциите да бъде провъзгласено от някой уиски експерт за най-доброто във Вселената. Спиртът, алкохолът, оставя усещане за свежест и плодове.
